ДВ. бр. 25 от 16.03.2001г.

Обн. ДВ. бр.120 от 16 Декември 1997г., изм. ДВ. бр.155 от 29 Декември 1998г., доп. ДВ. бр.26 от 23 Март 1999г., доп. ДВ. бр.50 от 1 Юни 1999г., изм. ДВ. бр.65 от 20 Юли 1999г., доп. ДВ. бр.67 от 27 Юли 1999г., изм. ДВ. бр.68 от 30 Юли 1999г., доп. ДВ. бр.84 от 24 Септември 1999г., изм. ДВ. бр.110 от 17 Декември 1999г., изм. ДВ. бр.1 от 4 Януари 2000г., изм. ДВ. бр.25 от 16 Март 2001г.

Глава първа.
Общи положения

Цел и обхват на закона
history Чл. 1. (1) Този закон урежда обществените отношения при:
1. осигуряването за безработица;
2. насърчаването и подпомагането на заетостта;
3. професионалната квалификация и преквалификация;
4. посредничеството по информиране и наемане на работа на български граждани в други страни и на български и чуждестранни граждани в Република България.
(2) Този закон цели да създаде условия за поддържането и защитата на пазара на труда чрез насърчаване на производителната и свободно избраната заетост.
Недопустимост на дискриминация
Чл. 2. При осъществяване на правата и задълженията по този закон не се допускат ограничения или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, произход, пол, възраст, религиозни убеждения, политическа принадлежност, членуване в синдикални организации и движения, обществено положение, материално и здравословно състояние.
Условия за реализация на правото на труд
Чл. 3. (1) Държавните органи и органите на местно самоуправление провеждат политиката по осигуряването за безработица, насърчаването на заетостта и професионалната квалификация на лицата извън системата на народната просвета и висшето образование.
(2) Държавните органи и органите на местно самоуправление създават условия за реализиране на правото на труд на гражданите, които искат и могат да работят и реално търсят работа чрез:
1. посредничество за намиране на работа;
2. подпомагане постъпването на работа или започването на самостоятелна стопанска дейност;
3. професионално ориентиране и професионална квалификация;
4. материално подпомагане след загубване на работа.
Тристранно сътрудничество
Чл. 4. (1) Държавните органи в сътрудничество с национално представителните организации на работодателите и на работниците и служителите провеждат политиката по осигуряване при безработица, насърчаване на заетостта и професионалната квалификация на лицата в трудоспособна възраст.
(2) Създава се Национален съвет за закрила при безработица и насърчаване на заетостта като постоянно действащ орган за осъществяване на целите и задачите по ал. 1. В него с равен брой представители участват правителството, национално представителните организации на работодателите и национално представителните организации на работниците и служителите.
(3) Националният съвет за закрила при безработица и насърчаване на заетостта приема правилник за устройството и дейността си.
(4) Организационно-техническото обслужване на дейността на Националния съвет за закрила при безработица и насърчаване на заетостта се осигурява от Националната служба по заетостта.
Специализирани функции на Министерството на труда и социалната политика
Чл. 5. Министерството на труда и социалната политика разработва, координира и провежда държавната политика за осигуряване за безработица, за насърчаване на заетостта на безработните, по професионалната квалификация и преквалификация на заетите и безработните лица и осигурява защитата на националния пазар на труда.

Глава втора.
ФИНАНСИРАНЕ НА ЗАКРИЛАТА ПРИ БЕЗРАБОТИЦА И НАСЪРЧАВАНЕТО НА ЗАЕТОСТТА

Раздел I.
Фонд "Професионална квалификация и безработица" Цели и задачи на фонд "Професионална квалификация и безработица" Чл. 6. За осигуряване за безработица и финансиране на дейностите по защитата при безработица, професионална квалификация и насърчаване на зае

Раздел II.
Управление на фонд "Професионална квалификация и безработица"

Национална служба по заетостта
history Чл. 11. (1) За управление на фонд "Професионална квалификация и безработица" и за изпълнение на политиката по насърчаване на заетостта, организиране на професионалната квалификация и преквалификация и закрила при безработица, както и за извършване на посредническа дейност по информиране и наемане на работа, се създава Национална служба по заетостта.
(2) Националната служба по заетостта е юридическо лице със седалище София. Тя се изгражда от централно управление, специализирани звена и териториални поделения - регионални служби по заетостта и бюра по труда.
(3) Управлението и контролът на дейността на Националната служба по заетостта се осъществява от управителен съвет и надзорен съвет, изграден на трипартитна основа.
(4) Правилникът за дейността на Националната служба по заетостта се утвърждава от Министерския съвет.
Надзорен съвет на Националната служба по заетостта
Чл. 12. (1) Надзорният съвет се състои от равен брой представители на правителството, на национално представителните организации на работодателите и на национално представителните организации на работниците и служителите.
(2) Надзорният съвет избира председател от своя състав на принципа на ротация за срок една година.
(3) Поименният състав на надзорния съвет, както и промените в него се обнародват от председателя му в "Държавен вестник".
(4) Надзорният съвет се свиква на заседания от председателя или по искане на една трета от членовете му.
(5) Надзорният съвет провежда заседанията си, когато на тях присъстват две трети от неговите членове.
(6) Надзорният съвет приема решения с две трети от гласовете на присъстващите на заседанието негови членове.
(7) Надзорният съвет има мандат три години.
Функции на надзорния съвет
Чл. 13. Надзорният съвет:
1. утвърждава основните насоки и плана за дейността на Националната служба по заетостта и осигуряването със средства от фонд "Професионална квалификация и безработица";
2. осъществява контрол върху дейността на Националната служба по заетостта;
3. утвърждава годишния бюджет и приема отчета на фонд "Професионална квалификация и безработица";
4. при недостиг на средства по фонд "Професионална квалификация и безработица" за реализиране на активната политика на пазара на труда предлага на министъра на труда и социалната политика покриването му със средства от държавния бюджет;
5. утвърждава проекти за нормативни актове, свързани с осигуряването за безработица, професионалната квалификация и насърчаването на заетостта преди внасянето им в съответните държавни органи;
6. предлага ръководителя на Националната служба по заетостта за назначаване от Министерския съвет;
7. приема правилник за дейността си и утвърждава правилника за дейността на управителния съвет;
8. утвърждава списък на банките, които обслужват фонд "Професионална квалификация и безработица";
9. утвърждава договорите, внесени от управителния съвет, с които Националната служба по заетостта възлага изпълнението на задачи, произтичащи от нейните функции, на други организации.
Управителен съвет на Националната служба по заетостта
Чл. 14. Управителният съвет се състои от ръководителя на Националната служба по заетостта, неговите заместници и ръководители на специализирани звена.
Функции на управителния съвет
Чл. 15. Управителният съвет:
1. осъществява оперативното ръководство на дейността на Националната служба по заетостта и по фонд "Професионална квалификация и безработица";
2. подготвя и внася в надзорния съвет:
а) проект на основните насоки и плана за дейността на Националната служба по заетостта и по фонд "Професионална квалификация и безработица";
б) проект на бюджета по фонд "Професионална квалификация и безработица", съгласуван с министъра на финансите;
в) отчет за изпълнението на бюджета по фонд "Професионална квалификация и безработица";
г) договори, с които Националната служба по заетостта възлага изпълнението на задачи, произтичащи от нейните функции, на други организации;
д) проект на правилник за устройството и дейността си;
е) списък на банките, които ще обслужват фонд "Професионална квалификация и безработица".

Глава трета.
ОСИГУРЯВАНЕ ЗА БЕЗРАБОТИЦА

Раздел I.
Общи разпоредби

Видове осигуряване за безработица
history Чл. 16. Осигуряването за безработица е задължително и доброволно.

Раздел II.
Задължително осигуряване за безработица и професионална квалификация Система на задължителното осигуряване за безработица и професионална квалификация Чл. 17. Задължителното осигуряване за безработица е система, която набира необходимите средства с цел да

Раздел III.
Доброволно осигуряване за безработица и професионална квалификация

Общи положения
history Чл. 25. Доброволното осигуряване за безработица и професионална квалификация е дейност по набиране, управление и разходване на средства, предназначени за изплащане на обезщетения и други парични суми при настъпване на събития или сбъдване на условия, предвидени в договор, и се осъществява чрез сключване на осигурителни договори.
Принципи на доброволното осигуряване
Чл. 26. (1) Доброволното осигуряване за безработица и професионална квалификация се осъществява при условията на свободно договаряне между осигурените и осигурителните институции чрез осигурителни договори за обезщетения при безработица и/или професионална квалификация.
(2) Осигурен и/или член на осигурителна институция може да бъде всеки български гражданин, навършил 18 години, който по своя воля е сключил писмен договор за доброволно осигуряване при безработица и/или професионална квалификация.
(3) Осигурителната институция, наричана по-нататък "дружеството", е акционерно дружество със седалище на територията на Република България, което е регистрирано и работи по реда на Търговския закон, има предмет на дейност единствено доброволното осигуряване за безработица и/или професионална квалификация и е получило лиценз при условията и по реда на този закон.
(4) Минималният размер на собствения капитал на дружеството е 200 000 лв.
(5) Дружеството не може да осъществява друга търговска дейност.
(6) Дружеството е длъжно да инвестира всички средства, постъпили чрез сключените договори, в съответствие с принципите за сигурност, ликвидност, доходоносност и диверсификация на риска.
Сключване на осигурителни договори
Чл. 27. (1) Осигурителните договори за безработица и/или професионална квалификация се сключват в писмена форма и за тях се прилагат общите разпоредби на Закона за задълженията и договорите, доколкото в този закон няма други изисквания.
(2) Осигурителните договори за безработица и/или професионална квалификация са индивидуални и се сключват за определен срок.
(3) Осигурителни договори за безработица и/или професионална квалификация могат да се сключват и между лицата по чл. 26, ал. 2, работодателите им и дружествата.
(4) Осигурителният договор, освен посочените в Закона за задълженията и договорите разпоредби, задължително съдържа:
1. имената и адресите на страните по договора;
2. предмета на осигуровката;
3. покрития риск;
4. срока на договора;
5. началото и края на осигурителното покритие, включително и при прекратяване на трудовия договор в случаите по ал. 3;
6. възможностите за поемане на правата и задълженията от новия работодател в случаите по ал. 3;
7. осигурителната сума или начина на изчисляването й;
8. осигурителната премия или начина на изчисляването й, както и сроковете за нейното плащане, включително и в случаите по т. 5 и 6;
9. датата и мястото на издаване на осигурителния договор.
Разваляне на осигурителните договори
Чл. 28. (1) Осигурителният договор се разваля с писмено предизвестие от изправната до неизправната страна, в което се определя срок за отстраняване на нарушенията, който не може да бъде по-кратък от 30 дни.
(2) Отговорностите на неизправната страна се определят в договора съгласно общите принципи на гражданското законодателство.
Прекратяване на осигурителните договори
Чл. 29. (1) Осигуреният може да прекрати осигурителния договор с едномесечно писмено предизвестие до дружеството.
(2) Дружеството не може едностранно да прекрати осигурителния договор, освен в случаите, предвидени в този закон.
Условия за прекратяване на осигурителния договор
Чл. 30. Осигурителният договор задължително се прекратява при следните случаи:
1. при еднократно получаване на цялата сума, натрупана по персонална сметка на осигурения, по негова писмена молба, съгласно условията на договора;
2. при прекратяване и ликвидация на дружеството;
3. когато осигуреният откаже да се прехвърли в друго дружество при прекратяване на дружеството, с което е сключил договора, или когато другото дружество предлага нов договор;
4. когато осигуреният по собствена воля премине в друго дружество.
Промяна на условията на осигурителния договор
Чл. 31. При промяна на условията за сключване на осигурителния договор, извършена от дружеството, новите условия стават елемент на осигурителния договор само след подписването на допълнително писмено споразумение между страните.
Право на информация
Чл. 32. Осигурените лица и работодателите, в случаите по чл. 27, ал. 3, ежегодно се информират от дружеството за размера на всички натрупани средства по индивидуалните им партиди.
Данъчни преференции
Чл. 33. (1) Личните вноски се изключват от облагаемия доход в размерите, признати като данъчни облекчения със закон.
(2) Вноските на работодателите в случаите по чл. 27, ал. 3 се считат за присъщ разход и се приспадат от печалбата преди облагането по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане.
Осигурителни дружества
Чл. 34. (1) Осигурителни дружества могат да бъдат само акционерни дружества, лицензирани по този закон.
(2) Търговското име на акционерното дружество трябва да съдържа в себе си наименованието "осигурителен фонд за безработица", "дружество за осигуряване за безработица", "осигурителен фонд за професионална квалификация", "професионален квалификационен фонд" и техни производни на български език.
Предмет на дейност на дружествата
Чл. 35. (1) Дружествата имат за предмет на дейност осъществяването на доброволно осигуряване при безработица и/или професионална квалификация.
(2) Дружествата могат да издават само поименни акции.
(3) Дружествата могат да извършват и други дейности, както и да сключват съответните търговски сделки само и доколкото това е необходимо за осъществяването на доброволното осигуряване за безработица и/или професионална квалификация, след разрешението на Агенцията за осигурителен надзор.
(4) Дружествата нямат право да отпускат кредити и да бъдат гаранти по кредити.
Управление на дружествата
Чл. 36. (1) Дружествата се управляват по едностепенна или двустепенна система съгласно Търговския закон.
(2) Членове на управителните и контролните органи на дружествата могат да бъдат лицата, които отговарят на изискванията на Търговския закон и на следните допълнителни изисквания:
1. да имат местожителство в страната;
2. да имат висше образование;
3. да не са осъждани за умишлени престъпления от общ характер на лишаване от свобода;
4. да не са били членове на изпълнителни или контролни органи или неограничено отговорни съдружници на търговско дружество или кооперация, прекратени поради несъстоятелност, ако е останал неудовлетворен кредитор;
5. да не са лишени от право да заемат материално отговорна длъжност;
6. да не са съпрузи или роднини до трета степен включително по права или съребрена линия или по сватовство помежду си;
7. да не заемат другаде платена длъжност освен като сътрудник в научен институт или преподавател в учебно заведение;
8. да не са членове на ръководен или контролен орган на друга осигурителна институция със същия предмет на дейност.
Агенция за осигурителен надзор
Чл. 37. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1999 г.) Лицензирането и надзорът върху дружествата, осъществяващи дейност по доброволно осигуряване за безработица и/или професионална квалификация, се извършват от Държавната агенция за осигурителен надзор към Министерския съвет, наричана по-нататък "агенцията".
Управление на Агенцията за осигурителен надзор
Чл. 38. (Отм. - ДВ, бр. 65 от 1999 г.)
Функции на Агенцията за осигурителен надзор
Чл. 39. (Отм. - ДВ, бр. 65 от 1999 г.)
Права и задължения на агенцията
Чл. 40. (Отм. - ДВ, бр. 65 от 1999 г.)
Лицензиране на дружествата
Чл. 41. (1) Дружеството подава до агенцията писмено заявление за издаване на лиценз за извършване на дейност по доброволно осигуряване за безработица и/или професионална квалификация, към което прилага:
1. заверен препис от съдебно решение за регистрация на дружеството с посочен предмет на дейност единствено доброволно осигуряване за безработица и/или професионална квалификация;
2. устава на дружеството;
3. банково удостоверение за изцяло внесен в Българската народна банка капитал, който е на разположение към датата на заявлението;
4. прогноза за дейността на дружеството за първите 3 години, съдържаща приходи и разходи;
5. програма за инвестиране на временно свободните парични средства за първите 3 години;
6. документи, включително декларации, удостоверяващи спазването на изискванията по чл. 36, ал. 2;
7. списък на акционерите, които пряко или чрез свързани лица притежават над 10 на сто от акциите или могат да упражняват контрол над дружеството;
8. правилник за доброволното осигуряване за безработица и/или професионална квалификация.
(2) Правилникът за доброволното осигуряване за безработица и/или професионална квалификация задължително съдържа:
1. наименованието на дружеството;
2. условията и процедурите по придобиване на членство в дружеството;
3. принципите за определянето на вноските и условията за тяхното изменение;
4. условията за отлагане или прекратяване на вноските и правните последици в тези случаи;
5. условията за прекратяване на членство в дружеството, възстановяване на суми, възобновяване на членство, процедури и правни последици;
6. размерите и видовете такси, които получава дружеството.
Издаване на лиценз
Чл. 42. (1) Агенцията се произнася по искането за издаване на лиценз в едномесечен срок от получаването на документите по чл. 41.
(2) Агенцията уведомява писмено заявителя за своето решение в 7-дневен срок от неговото произнасяне.
(3) Агенцията не може да откаже издаването на лиценз, ако са спазени изискванията на закона.
(4) Лицензът се издава без срок.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1999 г.) Таксата за лицензирането и за годишното поддържане на лиценза се определя от Министерския съвет.
(6) Агенцията обнародва решението за издаване на лиценз в "Държавен вестник".
Права и задължения на лицензираните дружества
Чл. 43. (1) Лицензираните дружества могат да създават сдружения с нестопанска цел (асоциации) за представяне на техни общи интереси и реализации на общи проекти.
(2) Лицензираните дружества нямат право да участват в граждански дружества, консорциуми и в търговски дружества като неограничено отговорни съдружници.
Отказ за издаване на лиценз
Чл. 44. (1) Агенцията отказва да издаде лиценз, когато не са спазени изискванията на закона.
(2) В случаите по ал. 1 агенцията уведомява заявителя и му определя срок за отстраняване на несъответствията, който не може да бъде по-малък от 2 месеца.
(3) Ако заявителят не отстрани несъответствията в срока по ал. 2, агенцията отказва издаването на лиценз с мотивирано решение.
(4) В случаите на отказ по ал. 3 заявителят може да направи ново искане за издаване на лиценз не по-рано от 6 месеца от датата на влизането в сила на решението за отказ.
Отнемане на лиценз
Чл. 45. Агенцията отнема издадения лиценз, когато:
1. са представени неверни сведения, послужили като основание за издаването на лиценза;
2. са извършени системни нарушения на този закон;
3. дружеството умишлено не плаща или забавя плащанията по осигурителните договори;
4. системно не се изпълняват задължителните предписания на агенцията;
5. съществува реална и непосредствена заплаха за интересите на осигуряваните.
Последствия след отнемане на лиценз
Чл. 46. (1) След отнемане на лиценза дружеството не може да сключва нови договори и да изменя условията, включително срока и размера на вече сключени осигурителни договори.
(2) Агенцията изпраща съобщение за отнемане на лиценза до съда, извършил съдебната регистрация, за прекратяване и образуване на производство по ликвидация на дружеството и обнародва съобщението в "Държавен вестник".
(3) С отнемане на лиценза агенцията назначава квестор, който упражнява надзор върху дейността на дружеството до назначаването на ликвидатор.
(4) Отнемането на лиценза не освобождава дружеството от задълженията му по сключените осигурителни договори.
(5) Дружеството се разпорежда с имуществото след писмено съгласие на квестора.
Обжалване на решенията на Агенцията за осигурителен надзор
Чл. 47. Решенията на агенцията се обжалват пред съда по реда на Закона за административното производство.

Глава четвърта.
ПОДПОМАГАНЕ ПРИ БЕЗРАБОТИЦА

Раздел I
Общи положения

Форми на подпомагане
history Чл. 48. Подпомагането за постъпване на подходяща работа и за започване на самостоятелна стопанска дейност се осъществява чрез:
1. посреднически услуги по заетостта;
2. създаване на условия за минимална трудова заетост;
3. професионална квалификация и преквалификация;
4. подпомагане за постъпване на работа;
5. специализирани услуги за започване на самостоятелна стопанска дейност.
Посреднически услуги по заетостта
Чл. 49. (1) Посредническите услуги по заетостта се организират и предоставят на търсещите работа и на работодателите с цел създаване на условия за по-бързо възникване на трудово правоотношение.
(2) Посредническите услуги по заетостта се организират и предоставят от Националната служба по заетостта.
(3) Националната служба по заетостта предоставя безплатни услуги на българските граждани и на работодателите, регистрирани по българското законодателство. Услугите се ползват след регистрация в териториалното поделение на Националната служба по заетостта.
(4) Министерският съвет може да определя други случаи, когато услугите се извършват срещу заплащане.
Извършване на посредническа дейност по информиране и наемане на работа от физически и юридически лица
Чл. 50. (1) Посредническа дейност по информиране и наемане на работа на български граждани в Република България и в други държави може да се извършва и от физически и юридически лица с повече от 50 на сто българско участие.
(2) Посредническа дейност по ал. 1 се осъществява въз основа на разрешение, издадено от Министерството на труда и социалната политика.
(3) Разрешението се отнема, когато посредникът наруши изискванията за осъществяване на дейността. Актът за отнемане се обнародва в "Държавен вестник".
(4) При получаване на разрешението за осъществяване на посредническа дейност юридическите и физическите лица внасят такса в размер на пет месечни минимални работни заплати по сметката на бюджета на Националната служба по заетостта. Посредническите услуги по информиране и наемане на работа, оказвани от физически и юридически лица, могат да се извършват и срещу заплащане.
(5) Условията и редът за извършване на посредническа дейност по информиране и наемане на работа, както и максималният размер на таксите за посреднически услуги, се определят с наредба, издадена от Министерския съвет.
Права и задължения на търсещите работа
Чл. 51. (1) Право да ползват посредническите услуги на Националната служба по заетостта имат всички български граждани.
(2) Търсещите работа лица, регистрирани да ползват посреднически услуги, са длъжни да се явяват при повикване от бюрата по труда.
(3) На лицата по ал. 2, които не се явяват при повикване в бюрата по труда, отказват предложената подходяща работа или участие в курс за професионална квалификация, им се прекратява регистрацията. Те имат право на следваща регистрация след изтичане на 3 месеца.
Права и задължения на работодателите
Чл. 52. (1) Право да ползват посредническите услуги на Националната служба по заетостта имат всички работодатели, регистрирани по действащото законодателство.
(2) Работодателите уведомяват в 5-дневен срок териториалните поделения на Националната служба по заетостта за:
1. заетите работни места, които са били обявени като свободни;
2. безработните лица, отказали да приемат предлаганата подходяща работа;
3. отказа си да наемат безработни лица, насочени от териториалните поделения на Националната служба по заетостта.
(3) Националната служба по заетостта може да предоставя посреднически услуги и на работодатели от други държави поред, определен от Министерския съвет.
Програми за заетост в общополезни дейности
Чл. 53. (1) Националната служба по заетостта съвместно с общинските администрации, държавни, общински и частни предприятия и организации с идеална цел реализира програми за заетост в общополезни дейности за безработни лица.
(2) За устроените на работа лица се предоставят от фонд "Професионална квалификация и безработица" суми в размер до минималната работна заплата, установена за страната, и дължимите върху нея вноски по фонд "Обществено осигуряване" и фонд "Професионална квалификация и безработица", както и допълнителните възнаграждения по Кодекса на труда за срок не по-дълъг от 5 месеца за всяко отделно лице.
Насърчаване на безработните към самостоятелна заетост
Чл. 54. (1) Лице или лица, които са безработни с право на парично обезщетение и желаят самостоятелно или заедно да започнат стопанска дейност за производство на стоки и/или услуги, могат да получат наведнъж полагащите им се обезщетения след одобряване на проект от териториалното поделение на Националната служба по заетостта.
(2) Ако с проекта се осигурява заетост и на друг безработен член от семейството или семействата им с право на обезщетение, то от това право се ползва всяко отделно лице.
(3) Лицата по ал. 1 и 2 могат да се включат в обучение за професионална квалификация по реда на този закон съгласно регистрирания предмет на дейност.
Подпомагане на безработните да започнат работа в друго населено място
Чл. 55. (1) На безработни, насочени и наети на работа за срок не по-малък от 6 месеца в населени места на разстояние до 100 км от местоживеенето им, се изплащат от фонд "Професионална квалификация и безработица" еднократно до три минимални месечни работни заплати, а над 100 км - до пет минимални месечни работни заплати, за покриване на пътните разходи на тях и семействата им за пренасянето на покъщнината им.
(2) На безработни, насочени и наети на работа за срок не по-малък от 6 месеца извън границите на населеното място по постоянното им местоживеене, се изплащат от фонд "Професионална квалификация и безработица" до 50 на сто от ежедневните транспортни разходи за пътувания до и от местоработата за срока на трудовия договор, но за не повече от 12 месеца.
(3) На безработни, насочени към определен работодател за наемане на работа, могат да бъдат изплащани месечно от фонд "Професионална квалификация и безработица" суми за транспортните разходи за представяне пред работодателите до 20 на сто от минималната работна заплата, установена за страната.
Сдружения за заетост на безработни
Чл. 56. На сдружения, създадени с цел осигуряване на заетост на безработни в общополезни дейности, професионална квалификация, насърчаване и подпомагане на самостоятелна заетост при преструктуриране и ликвидиране на производства, могат да се поемат от фонд "Професионална квалификация и безработица" разходите за работни заплати в размер до минималната месечна работна заплата и вноските върху нея по фонд "Обществено осигуряване" и фонд "Професионална квалификация и безработица", както и допълнителните възнаграждения по Кодекса на труда за не повече от 24 месеца за всеки нает по трудов договор безработен.
Устройване на работа на безработни с висше образование до 28-годишна възраст и със средно и по-ниско образование до 24-годишна възраст
Чл. 57. (1) Националната служба по заетостта съвместно с общинските администрации, с държавни, общински и частни предприятия и организации изпълняват програма за професионална квалификация, професионално ориентиране и устройване на работа на безработни с висше образование до 28-годишна възраст и със средно и по-ниско образование до 24-годишна възраст без трудов стаж.
(2) За всяко наето по ал. 1 безработно лице се превеждат по договор, сключен с работодателя, за сметка на фонд "Професионална квалификация и безработица" суми в размер до минималната работна заплата, установена за страната, дължимите вноски върху нея по фонд "Обществено осигуряване" и фонд "Професионална квалификация и безработица" за срока на трудовия договор, но не повече от 12 месеца, както и разходите за професионална квалификация.
Устройване на работа на безработни с трайно намалена трудоспособност и сираци до 28-годишна възраст
Чл. 58. (1) Националната служба по заетостта съвместно със специализирани и други предприятия изпълнява програма за професионална квалификация и устройване на работа на младежи с трайно намалена трудоспособност и на сираци без трудов стаж на възраст до 28 години.
(2) За всяко наето безработно лице се превеждат по договор, сключен с работодател, за сметка на фонд "Преквалификация и безработица" суми в размер до минималната работна заплата, установена за страната, и дължимите върху нея вноски по фонд "Обществено осигуряване" и фонд "Професионална квалификация и безработица" за срока на трудовия договор, но не повече от 18 месеца, както и разходите за професионална квалификация.
Насърчаване работодателите да наемат безработни до 28-годишна възраст с висше образование и до 24-годишна възраст със средно и по-ниско образование
Чл. 59. (1) На работодател, който наема на работа за срок не по-малък от 12 месеца при пълно работно време безработни до 28-годишна възраст с висше образование и до 24-годишна възраст със средно и по-ниско образование от завършването им на висши, полувисши и средни училища и неработили след това, се предоставят от фонд "Професионална квалификация и безработица" суми в размер до минималната месечна работна заплата, установена за страната, и дължимите върху нея вноски по фонд "Обществено осигуряване" и фонд "Професионална квалификация и безработица" за всяко лице за времето, през което е било на работа, но за не повече от 6 месеца.
(2) На работодател, който наема на работа за срок не по-малък от 24 месеца сираци до 28-годишна възраст, безработни с трайно намалена трудоспособност с висше образование до 28-годишна възраст и със средно и по-ниско образование до 24-годишна възраст, се предоставят от фонд "Професионална квалификация и безработица" при условие, че не се намалява средносписъчната численост на персонала, суми в размер до минималната месечна работна заплата, установена за страната, и дължимите върху нея вноски по фонд "Обществено осигуряване" и фонд "Професионална квалификация и безработица" за всяко лице за времето, пред което е било на работа, но за не повече от 12 месеца.
Насърчаване на работодателите да наемат безработни с трайно намалена трудоспособност
Чл. 60. (1) На работодател с 50 и по-малко работници и служители, който наема на работа за срок не по-малък от 12 месеца безработни лица с трайно намалена трудоспособност, се предоставят от фонд "Професионална квалификация и безработица" суми в размер до минималната месечна работна заплата и дължимите върху нея вноски по фонд "Обществено осигуряване" и фонд "Професионална квалификация и безработица" за всяко лице за времето, през което е било на работа, но за не повече от 6 месеца.
(2) На работодател с 50 и повече работници и служители, който наема на работа над определения норматив по чл. 315 от Кодекса на труда за срок не по-малък от 12 месеца безработни лица с трайно намалена трудоспособност, се предоставят от фонд "Професионална квалификация и безработица" суми в размер до минималната месечна работна заплата и дължимите върху нея вноски по фонд "Обществено осигуряване" и фонд "Професионална квалификация и безработица" за всяко лице за времето, през което е било на работа, но за не повече от 6 месеца.
(3) На работодател, който наема за временна, сезонна или почасова работа безработни с трайно намалена трудоспособност, се предоставят от фонд "Професионална квалификация и безработица" суми в размер до минималната месечна работна заплата пропорционално на отработеното време и дължимите върху нея вноски по фонд "Обществено осигуряване" и фонд "Професионална квалификация и безработица" за всяко лице за времето, през което е било на работа, но за не повече от 6 месеца.
Насърчаване на работодателите да наемат безработни на непълно работно време
Чл. 61. На работодател, който наема на непълно работно време безработни за не по-малко от 3 месеца, се предоставят от фонд "Професионална квалификация и безработица" суми в размер до 50 на сто от минималната часова работна заплата, установена за страната за определеното работно време и дължимите върху нея вноски по фонд "Обществено осигуряване" и фонд "Професионална квалификация и безработица" за всяко лице за времето, през което е било на работа, но за не повече от 6 месеца и при условие, че не се намалява средносписъчната численост на персонала.
Насърчаване на работодателите да наемат продължително безработни
Чл. 62. На работодател, който наема на работа по трудов договор за изпитване за срок не по-малък от 6 месеца безработни с редовно поддържана регистрация повече от 12 месеца, се предоставят от фонд "Професионална квалификация и безработица" суми в размер до минималната работна заплата, установена за страната, и дължимите върху нея вноски по фонд "Обществено осигуряване" и фонд "Професионална квалификация и безработица" за всяко наето лице за срок не по-дълъг от 3 месеца.
Насърчаване за първите пет наети лица
Чл. 63. На работодател - едноличен търговец, се възстановяват от фонд "Професионална квалификация и безработица" 12 месечни вноски по фонд "Обществено осигуряване" и фонд "Професионална квалификация и безработица" за първите пет наети от него безработни лица по трудов договор на пълно работно време при условие, че запази техните работни места за срок 24 месеца.

Раздел II.
Мерки за трудов преход при масово уволнение на работна сила

Процедура при масово уволнение
history Чл. 64. (1) При масово уволнение на работници и служители по чл. 328, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Кодекса на труда работодателят е длъжен да уведоми 60 дни предварително:
1. съответния териториален орган за тристранно сътрудничество;
2. общинската администрация;
3. териториалното поделение на Националната служба по заетостта.
(2) При уволнение на повече от 150 души се уведомява и Централното управление на Националната служба по заетостта.
(3) Уведомлението по ал. 1 и 2 съдържа информация за броя на лицата, които предстои да бъдат освободени, тяхната професионална квалификация, възраст и пол, както и за етапите и сроковете на тяхното уволнение.
Мерки за трудов преход
Чл. 65. След получаване на уведомлението общинските администрации и териториалните поделения на Националната служба по заетостта с участието на териториалните органи за тристранно сътрудничество, съвместно с работодателите, по чл. 64, ал. 1, предприемат мерки за професионално ориентиране и професионална квалификация на подлежащите на уволнение лица и осъществяват програми за заетост.
Масово уволнение в резултат на нормативен или административен акт
Чл. 66. Когато уволнението на повече от 50 на сто от работниците и служителите е резултат от нормативен или индивидуален административен акт, предвидените в този закон обезщетения на освободените лица за срок 3 месеца се осигуряват от органа, издал съответния акт.

Раздел III.
Парични обезщетения и помощи за безработица

Право на парично обезщетение за безработица
history Чл. 67. (1) Право на парично обезщетение имат безработните, които са работили по трудов договор, и са осигурявани или са подлежали на осигуряване за безработица най-малко 9 месеца през последните 15 календарни месеца преди неговото прекратяване и това време се зачита за трудов стаж.
(2) Право на парично обезщетение за безработица имат и безработните, работили само по договор за управление или за контрол на държавни и общински предприятия - еднолични търговски дружества, и/или по решение на общото събрание на търговското дружество и са осигурявани или са подлежали на осигуряване за безработица най-малко 9 месеца през последните 15 календарни месеца преди неговото прекратяване.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 50 от 1999 г., в сила от 1.I.2000 г.) Право на парично обезщетение за безработица имат и безработните, които са изпълнявали сезонна работа по трудов договор, както и артист-изпълнители, работили по трудов договор през съответната календарна година за срок най-малко 6 от последните 12 месеца.
(4) (Нова - ДВ, бр. 50 от 1999 г., в сила от 1.I.2000 г.) Право на парично обезщетение за безработица имат и безработните, работили без трудови правоотношения в творческите състави на драматични, музикални и куклени театри, филмови продукции, опери, балет, филхармонии, симфонични и камерни оркестри, хорове и фолклорни ансамбли, които се осигуряват или са подлежали на осигуряване за безработица за срок най-малко 4 от последните 12 месеца.
Задължения при ползване на правото на парично обезщетение за безработица
Чл. 68. (1) Безработните са длъжни да се регистрират в териториалното поделение на Националната служба по заетостта по адресната си регистрация не по-късно от 3 месеца от датата на прекратяване на трудовия договор или на договора за управление или контрол и да представят декларация, че са безработни, търсят активно работа и са на разположение да започнат подходяща работа или за включване в курс по професионална квалификация.
(2) През времето, когато получават обезщетение за безработица, безработните са длъжни да потвърждават декларацията по ал. 1 най-малко веднъж месечно и да се явяват при повикване за предлагане на подходяща работа или включване в курс по професионална квалификация.
(3) Декларация, че търсят активно работа и са готови да започнат подходяща работа, подписват и потвърждават ежемесечно и безработните лица, които не получават обезщетения по този закон, но желаят да ползват права по този закон, по други специални закони или нормативни актове на Министерския съвет на това основание.
Размер на паричното обезщетение за безработица
Чл. 69. (1) Размерът на паричното обезщетение за безработица на лицата, които са работили при пълно работно време, е 60 на сто от полученото средно месечно брутно трудово възнаграждение за последните 9 месеца, през които са подлежали на задължително осигуряване за безработица, но не по-малко от 80 на сто и не повече от 150 на сто от минималната работна заплата, установена за страната.
(2) Размерът на паричното обезщетение на безработните лица, работили на непълно работно време, се определя пропорционално на уговореното време.
(3) Безработните, чиито договори са били прекратени по тяхна инициатива, с изключение на случаите по чл. 327, т. 1, 2 и 3 от Кодекса на труда, както и при дисциплинарно уволнение, получават обезщетение за безработица в размер 80 на сто от минималната работна заплата, установена за страната, за срок 4 месеца.
(4) Безработните лица, придобили отново право на парично обезщетение в 3-годишен период от предходното ползване, получават обезщетение за безработица в размер 80 на сто от минималната работна заплата, установена за страната, за срок 4 месеца.
(5) (Нова - ДВ, бр. 50 от 1999 г., в сила от 1.I.2000 г.) Размерът на паричното обезщетение на лицата по чл. 67, ал. 4 е 60 на сто от полученото средно месечно възнаграждение, но не по-малко от 80 на сто от минималната работна заплата, установена за страната.
Начало на изплащане на паричното обезщетение за безработица
Чл. 70. (1) Паричното обезщетение за безработица се изплаща от датата на регистрация на безработните лица в териториалното поделение на Националната служба по заетостта.
(2) Когато договорът е прекратен по инициатива на лицето, с изключение на случаите по чл. 327, т. 1, 2 и 3 от Кодекса на труда, както и при дисциплинарно уволнение, изплащането на паричното обезщетение започва след 3 месеца от датата на регистрацията.
Режим и продължителност за изплащане на паричните обезщетения за безработица
Чл. 71. (1) Паричното обезщетение за безработица се изплаща ежемесечно в зависимост от продължителността на трудовия стаж на безработното лице, признат по Кодекса на труда или други специални закони, за период, както следва:

history Трудов стаж, години Период за изплащане
на обезщетението, месеци
до 3 4
от 3 до 5 6
от 5 до 10 8
от 10 до 15 9
от 15 до 20 10
от 20 до 25 11
над 25 12
(2) В сроковете по ал. 1 не се включва срокът на обезщетението по чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда, като двете обезщетения не могат да се получават едновременно.
(3) Обезщетенията при безработица се получават от безработния до придобиването на право на пенсия за изслужено време и старост.
(4) Паричните обезщетения за безработица по този закон не се облагат като доход с данък.
(5) Времето, през което безработните лица са получавали парично обезщетение за безработица по този закон, се признава за трудов стаж, а лицето се осигурява за пенсия и здравно осигуряване за сметка на фонд "Професионална квалификация и безработица".
(6) (Нова - ДВ, бр. 50 от 1999 г., в сила от 1.I.2000 г.) Лицата по чл. 67, ал. 4 получават обезщетение за безработица за срок 6 месеца.
Прекратяване изплащането на паричните обезщетения
Чл. 72. (1) Изплащането на парично обезщетение за безработица се прекратява, когато лицето започне да:
1. работи по трудов договор за срок, по-дълъг от 9 месеца;
2. изпълнява договор за управление или за контрол на търговско дружество;
3. полага труд без писмен договор с работодателя;
4. осъществява търговска дейност;
5. полага труд като член-кооператор по реда на Закона за кооперациите или като земеделски стопанин;
6. получава доход в пари или в натура от упражняване на регистрирана трудова дейност;
7. (Нова - ДВ, бр. 50 от 1999 г., в сила от 1.I.2000 г.) работи по нови нетрудови правоотношения в творчески състав на драматични, музикални и куклени театри, филмови продукции, опери, филхармонии, симфонични и камерни оркестри, хорове и фолклорни ансамбли.
(2) Изплащането се прекратява и при:
1. неоснователен отказ на безработния да се включи в курс за професионална квалификация или самоволно прекрати участието си в такъв курс;
2. неоснователен отказ на безработния да приеме предложената му подходяща работа;
3. задържане на безработния за изтърпяване на наказание лишаване от свобода;
4. постъпване на безработния на редовно обучение в учебно заведение;
5. придобиване право на пенсия за изслужено време и старост.
Спиране изплащането на паричните обезщетения
Чл. 73. (1) Изплащането на парично обезщетение при безработица се спира за периода, когато лицето:
1. работи по срочен трудов договор;
2. участва в курсове за професионална квалификация, организирани от Националната служба по заетостта;
3. постъпи за отбиване на редовна военна служба;
4. бъде задържано от органите на властта като мярка за процесуална принуда;
5. участва във военно-учебен сбор или преподготовка за повече от 5 дни;
6. получава обезщетение за временна нетрудоспособност.
(2) Изплащането се спира и когато безработният:
1. изпълнява граждански договор;
2. не се явява по неуважителни причини в териториалното поделение на Националната служба по заетостта - за периода на неявяването;
3. пребивава зад граница - за периода на отсъствието от страната.
(3) Срокът за изплащане в случаите по ал. 1 се удължава с периода на спирането.
(4) В случаите, когато по време на изплащане на паричните обезщетения за безработица лицето постъпи на работа по трудов договор, който бъде прекратен след повече от 9 месеца, то придобива отново право на парично обезщетение в размерите, за сроковете и при условията, предвидени в този закон. Когато лицето е освободено по-рано от 9 месеца, правото на обезщетение се възстановява за оставащия срок, за който не е получило обезщетение преди постъпването му на работа.
(5) Ако през периода, когато има право на парично обезщетение, лицето постъпи на работа при непълно работно време, то получава помощ в размер 50 на сто от полагащото му се парично обезщетение при условие, че получаваното трудово възнаграждение е по-малко от минималната работна заплата, установена за страната.
Погасителна давност на вземания за парично обезщетение за безработица
Чл. 74. Средствата за парични обезщетения за безработица, неполучени по неоснователни причини 3 месеца след последната определена за получаването им дата, остават по сметката на фонд "Професионална квалификация и безработица".
Възстановяване на недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица
Чл. 75. Безработните, получили недобросъвестно парично обезщетение за безработица, възстановяват получената сума във фонд "Професионална квалификация и безработица" заедно с лихвата, определена за държавните вземания.
Спорове по определяне, отказване, спиране, прекратяване и възобновяване на изплащането на паричните обезщетения
Чл. 76. (1) Паричните обезщетения за безработица се отпускат, отказват, спират, прекратяват и възобновяват с решение на ръководителя на териториалното поделение на Националната служба по заетостта.
(2) Решенията на ръководителя на териториалното поделение на Националната служба по заетостта се обжалват в съда по реда на Закона за административното производство.
Помощи при безработица
Чл. 77. (1) Лицата, които са останали 6 месеца без работа след изтичане на срока за изплащане на паричното обезщетение за безработица, имат право на парична помощ.
(2) Паричната помощ по ал. 1 е в размер 60 на сто от минималната работна заплата, установена за страната, и се изплаща от датата на възникване на правото за срок не повече от 3 месеца.
(3) Паричната помощ по ал. 1 и 2 се изплаща при условията и по реда на чл. 68 и чл. 71 - 76.

Глава пета.
СПЕЦИАЛНИ ПРОГРАМИ ЗА УВЕЛИЧАВАНЕ НА ЗАЕТОСТТА

Програми за увеличаване на заетостта по държавни приоритети
history Чл. 78. Министерският съвет, отделни министерства и ведомства или областни администрации съвместно с Националната служба по заетостта могат да разработват и реализират програми, с които се увеличава заетостта, свързани със:
1. стимулиране развитието на определени региони, отрасли, браншове и др.;
2. изграждане на обекти с особено значение за националната икономика;
3. изграждане на инфраструктурни обекти;
4. възстановяване и рекултивация на околната среда;
5. стимулиране на различни форми на заетост;
6. други дейности.
Регионални програми за увеличаване на заетостта
Чл. 79. Органите за местно самоуправление и местна администрация съвместно с териториалните поделения на Националната служба по заетостта могат да разработват и реализират програми, с които се увеличава заетостта в съответния регион или населено място.
Специализирани фондове и субсидии
Чл. 80. (1) За осигуряване финансирането на програми за заетост и професионална квалификация по държавни приоритети могат да се създават специализирани фондове или да се предоставят лихвени облекчения по кредити, субсидии и други.
(2) Размерът на средствата по ал. 1 се определя ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България. Условията и редът за тяхното ползване се определят от Министерския съвет.

Глава шеста.
ПРОФЕСИОНАЛНА КВАЛИФИКАЦИЯ

Раздел I.
(Отм. - ДВ, бр. 68 от 1999 г.)

Общи положения
history Чл. 81.-89. (Отм. - ДВ, бр. 68 от 1999 г.)

Раздел II.
Професионална квалификация, организирана от Националната служба по заетостта Обхват Чл. 90. (1) Националната служба по заетостта организира обучение за професионална квалификация на: 1. безработни, съобразно потребностите на пазара на труда; 2. лицата по

Глава седма.
НАЕМАНЕ НА РАБОТА НА БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ В ДРУГИ ДЪРЖАВИ И НА ЧУЖДЕСТРАННИ ГРАЖДАНИ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Работа на български граждани в други държави
history Чл. 96. По силата на този закон българските граждани могат да работят в друга държава по междуправителствено споразумение и съобразно националното й законодателство въз основа на сключен договор със:
1. български работодател, който има право да осъществява дейност на територията на друга държава с български работници;
2. чуждестранен работодател с посредничеството на Националната служба по заетостта или друго българско юридическо или физическо лице.
Условия за посредничество за работа на български граждани в други държави
Чл. 97. (1) Физическите и юридическите лица, които извършват посредническа дейност по информиране и наемане на работа на български граждани в други държави, не могат да уговарят за българските граждани условия за работа, по-неблагоприятни от тези за местните граждани с аналогична квалификация.
(2) Взаимоотношенията между българските граждани и физическите и юридическите лица - посредници, чрез които се осигурява работа в друга държава, се уреждат с договор за посредничество.
(3) Българските граждани, работещи в други държави, с които Република България няма споразумения за взаимно признаване на осигурителния стаж, задължително се осигуряват за своя сметка за всички осигурителни случаи.
Разрешения за работа в Република България на чуждестранни граждани
Чл. 98. (1) Работодателите (възложителите) могат да наемат (или възлагат) на работа на територията на Република България чужденци само ако те са получили разрешение за работа от Националната служба по заетостта, доколкото не е предвидено друго в междуправителствени споразумения.
(2) Не се изисква разрешение за работа на чужденци с постоянно пребиваване в Република България или с приравнени на техните права чрез предоставеното им право на убежище или признат статут на бежанец.
Ред за издаване и продължителност на разрешението за работа
Чл. 99. (1) Разрешението за работа може да бъде издадено само по искане на работодател (възложител) за наемане на чужденец, който към датата на подаване на искането не е влязъл на територията на страната. При първоначална заетост издаването на разрешение за работа за определени групи лица може да се постави в зависимост от това, чужденецът да не е пребивавал в страната непосредствено преди подаването на искането определено време, което не може да надхвърля 3 години.
(2) Срокът, за който се издава разрешението за работа, не може да надвишава 1 година. Той може да бъде продължаван, ако не са отпаднали предпоставките за първоначалното издаване.
Условия за издаване на разрешение за работа
Чл. 100. Разрешение за работа се издава:
1. съобразно състоянието и развитието на националния пазар на труда и изискванията за заемане на работно място;
2. за извършване на определена работа, за която се изисква високо равнище на умение и опит, при отсъствие на подготвени кадри в страната и невъзможност за подготовката им в разумен срок;
3. за брой чужденци, който не надвишава 10 на сто от средносписъчния брой на наетите по трудов договор български граждани и чужденци с приравнени права в предходните 12 месеца преди внасяне на искането;
4. при осигурени от работодателя транспортни разходи по завръщането на чужденеца при предсрочно прекратяване на трудовия договор, изтичане срока на разрешението или неговото анулиране;
5. след внасяне на такса в размер 6 минимални месечни работни заплати.
Условия за отказ за издаване на разрешение за работа
Чл. 101. Не може да бъде издадено разрешение за работа:
1. по искане на работодател, уволнил през последните осем месеца български граждани, които биха могли да бъдат наети на работните места, за които се искат чуждестранни работници;
2. когато предлаганите условия на труд и заплащане са по-неблагоприятни от установените за българските работници и служители;
3. когато предлаганото трудово възнаграждение не осигурява необходимите средства за издръжка на лицето в страната;
4. за длъжности, за които Конституцията или законите изискват българско гражданство.
Трудови и осигурителни отношения на наетите чуждестранни граждани
Чл. 102. Трудовите и осигурителните отношения на чуждестранните граждани, наемани на територията на Република България от местни работодатели, се уреждат по условията на българското трудово и осигурително законодателство.
Определяне на условията и реда за издаване и продължителност на разрешенията за работа
Чл. 103. (1) Условията и редът за издаване и отнемане на разрешения за работа на чужденци, видовете разрешения за работа, допустимата обща продължителност на заетостта, както и изключенията по чл. 99, ал. 1 и чл. 100 се определят с наредба, издадена от Министерския съвет.
(2) Министърът на труда и социалната политика дава указания по приложението на междуправителствени споразумения за заетост на чужденци в Република България или на български граждани в други държави, ако в тях не е предвидено друго.

Глава осма.
КОНТРОЛ И АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ

Раздел I.
Контрол

Общ и специализиран контрол. Инспекторат
history Чл. 104. (1) Министерството на труда и социалната политика упражнява цялостен контрол по спазване на този закон, както и на други нормативни актове в областта на заетостта и безработицата, в които това е предвидено изрично.
(2) За изпълнение на специализираната контролна дейност от Националната служба по заетостта се създава инспекторат.
(3) Инспекторатът се изгражда от управление в централното управление на Националната служба по заетостта и регионални инспекторати. Устройството и дейността на инспектората се определят с правилник, утвърден от Надзорния съвет на Националната служба по заетостта.
Права и задължения на инспекторите
Чл. 105. (1) Инспекторите имат право:
1. да посещават по всяко време местата, където се извършва работа или се упражнява професия;
2. да изискват от проверяваните лица обяснения и представяне на всички необходими документи, справки и сведения;
3. да получават пряко от работниците, служителите и безработните лица необходимата им информация.
(2) Работодателите, длъжностните лица, работниците, служителите и безработните лица са длъжни да оказват съдействие на инспектората при изпълнение на неговите функции.
(3) Инспекторите са длъжни да пазят в тайна поверителните и за служебно ползване сведения, както и тези, представляващи търговска тайна, които са им станали известни във връзка с упражняване на контрола, да не ги използват за свое или на други лица облагодетелстване, както и да пазят в тайна източника, от който са получили сигнал за нарушение.
Сигнална функция на организациите на работодателите и на работниците и служителите
Чл. 106. Организациите на работодателите и на работниците и служителите могат да сигнализират инспектората за извършени нарушения по този закон и на ратифицираните от Република България международни конвенции и спогодби в областта на заетостта и безработицата.
Принудителни административни мерки
Чл. 107. (1) Инспекторатът прилага следните принудителни административни мерки:
1. дава задължителни предписания на работодателите и длъжностните лица за преустановяване на нарушенията по този закон;
2. спира изпълнението на решение или нареждане на работодатели и длъжностни лица в нарушение по този закон.
(2) Принудителните административни мерки по ал. 1 могат да се обжалват по реда на Закона за административното производство.

Раздел II.
Административнонаказателна отговорност

Отговорност за неизпълнение на предписания и създаване на пречки на инспектората
history Чл. 108. (1) На физически и юридически лица, които не изпълнят задължително предписание на инспектората, се налага глоба или имуществена санкция в размер до 10 минимални месечни работни заплати, а при повторно нарушение - до 20 минимални месечни работни заплати.
(2) На работодател или длъжностно лице, което противозаконно пречи на инспектората да изпълни служебните си задължения, се налага глоба или имуществена санкция до 10 минимални месечни работни заплати, ако не подлежи на по-тежко наказание.
Отговорност за невнесени вноски по фонд "Професионална квалификация и безработица"
Чл. 109. (Отм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 1.01.2000 г.)
Отговорност за отказ да се наеме на работа безработен с трайно намалена трудоспособност
Чл. 110. На работодател, отказал без уважителни причини да наеме на работа насочен от бюрото по труда безработен с трайно намалена трудоспособност, в рамките на определения норматив в чл. 315 от Кодекса на труда, се налага глоба или имуществена санкция в размер 12 минимални месечни работни заплати (за всеки отделен случай).
Отговорност за извършване на посредническа дейност по информиране и наемане на работа без разрешение
Чл. 111. (1) На физически и юридически лица, регистрирани по българското законодателство и извършващи посредническа дейност и услуги без разрешение, се налага глоба или имуществена санкция в размер до 50 минимални месечни работни заплати, а при повторно нарушение - до 100 минимални месечни работни заплати.
(2) На физически и юридически лица, регистрирани по българското законодателство и извършващи посредническа дейност и услуги в нарушение на изискванията за осъществяване на дейността, се налага глоба или имуществена санкция в размер до 25 минимални месечни работни заплати, а при повторно нарушение - до 50 минимални месечни работни заплати.
Отговорност за наемане на чуждестранни граждани без разрешение за работа
Чл. 112. На работодатели, наели по трудов договор чуждестранни граждани без разрешение за работа, се налага глоба в размер на определената по чл. 37а на Закона за пребиваване на чужденци в Република България.
Отговорност за извършено масово уволнение
Чл. 113. На работодател, извършил масово уволнение без предварително уведомление и преди изтичане на срока по чл. 64, ал. 1, се налага глоба или имуществена санкция в размер 3 минимални месечни заплати за всеки уволнен.
Установяване на нарушенията, издаване, обжалване и изпълнение на наказателните постановления
Чл. 114. (1) Нарушенията се установяват с актове, съставени от инспектората.
(2) Наказателните постановления се издават от министъра на труда и социалната политика или от упълномощени от него лица.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
(4) Събраните суми от наложени глоби и имуществени санкции се внасят в бюджета на Националната служба по заетостта. Част от средствата се разходват за материална база, повишаване на квалификацията и за стимулиране на инспектората при условия и по ред, определени от министъра на труда и социалната политика, съгласувано с министъра на финансите.
Сигнална функция на инспектората
Чл. 115. При установяване на закононарушения, които съдържат данни за извършено престъпление, инспекторатът уведомява незабавно органите на прокуратурата.

Допълнителни разпоредби
§ 1. По смисъла на този закон: 1. "заето лице" е всяко лице на възраст 16 и повече години, което е наето по трудов договор; работи по договор за управление или контрол на държавно или общинско предприятие - еднолично търговско дружество, и/или по реше

history § 2. "Посреднически услуги" са дейностите при информиране и наемане на работа на безработни или заети лица, търсещи нова работа, както и при организиране и провеждане на професионална квалификация.

history § 3. Създаденият с този закон фонд "Професионална квалификация и безработица" приема активите и пасивите на фонд "Професионална квалификация и безработица" към Министерството на труда и социалната политика.

history § 4. Създадената с този закон Национална служба по заетостта приема активите и пасивите на Националната служба по заетостта към Министерството на труда и социалната политика.

history § 5. Финансов контрол върху дейността на Националната служба по заетостта се осъществява от Сметната палата.

history § 6. Националният статистически институт провежда наблюдения на домакинствата за заетостта и безработицата на работната сила по методика, утвърдена съвместно с министъра на труда и социалната политика.

history § 7. В едномесечен срок след определяне поименния състав председателят на Надзорния съвет на Националната служба по заетостта го обнародва в "Държавен вестник".

history § 8. Регистрацията на физическите и юридическите лица по реда на Наредба № 5 от 1995 г. за условията и реда за извършване на посредническа дейност при информиране и наемане на работа (обн., ДВ, бр. 75 от 1995 г.; изм., бр. 57 от 1996 г., бр. 17, 41 и 57 от 1997 г.) е валидна 60 дни след влизането на закона в сила.

history § 9. Лицата, които до влизане в сила на този закон са ползвали правата на безработни по други нормативни актове, продължават да ги ползват, ако това е по-благоприятно за тях.

history § 10. Размерът на осигурителната вноска по фонд "Професионална квалификация и безработица" остава 5 на сто от фактически начислените средства за брутни работна заплата на работещите по трудов договор или от брутните възнаграждения на изпълняващите договори за управление и контрол, върху които се дължат осигурителни вноски по фонд "Обществено осигуряване" до 1 юли 1998 г.

history § 11. В Закона за пребиваване на чужденците в Република България (обн., ДВ., бр. 93 от 1972 г.; изм., бр. 36 от 1979 г., бр. 17 от 1987 г., бр. 26 от 1988 г., бр. 53 от 1989 г. и бр. 27 от 1994 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 19 ал. 4 се отменя.
2. В чл. 29, ал. 2 думите "и да му се издаде работна виза" се заличават.
3. В чл. 37а, ал. 1 думите "до 50 лв." се заменят с "до 50 минимални месечни работни заплати", думите "от 50 до 100 лв." се заменят с "от 50 до 100 минимални месечни работни заплати", а думите "от 100 до 150 лв." се заменят с "от 100 до 150 минимални месечни работни заплати".
4. Член 38а се отменя.

history § 12. Наредбата за реда и условията за издаване на разрешения за работа на чужденци в Република България (обн., ДВ, бр. 4 от 1993 г.; изм. и доп., бр. 56 от 1994 г., бр. 43 от 1996 г. и бр. 64 от 1997 г.) се прилага до влизането в сила на наредбите по този закон.

§ 13. Министерският съвет издава правилник за прилагането на закона.

history § 14. Законът влиза в сила от 1 януари 1998 г.
Законът е приет от XXXVIII Народно събрание на 2 декември 1997 г. и е подпечатан с държавния печат.